Постинг
28.07.2010 18:31 -
ИНЖЕНЕР, ФУТБОЛИСТ, ОБИКОЛИЛ ЕВРОПА С ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ
Автор: mibos
Категория: Спорт
Прочетен: 2783 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.03.2014 12:45
Прочетен: 2783 Коментари: 0 Гласове:
10
Последна промяна: 10.03.2014 12:45
По професия Владимир Григоров от с. Николичевци, К-ско е минен инженер - пенсионер от 25 г. В мина "Бистрица" отчита феноменален трудов стаж първа категория, години, навързани в едно и също предприятие. За него това е първият му световен рекорд. След като приключва с кариерата си в подземните галерии, Григоров се захваща с отглеждането на животни и по този начин по-плавно е преминал прехода от трудовия му стаж към живота на пенсионера. Допълнителни мотивации му дават и стопанските постройки, оставени от родителите му, където идеално настанява стадото си. Това става през 1989 г., когато страната ни беше изправена пред нов преход. Земята и поляните бяха изоставени, но от друга страна предоставяха възможност за паша на животните. Решил е да използва слабостите на селското стопанство, т.е. пустеенето на земята. С годините увеличавал стадото си и достигнал до 45 овце и 15 кози. В цялото село, а и отвъд е известен с безграничната си любов към земята, природата, животните и всичко родно. Неговото стадо по традиция дава малки по два пъти в годината, а всяка овца обикновено ражда по 2 агнета, като през 2009 г. му са се родили 20 агнета повторки, повечето от които близнета.
При овчаря Владо по всяко време на годината има агнета, ярета и мляко. Проблеми с търговията няма, защото за Великден и Гергьовден разпродава всичко. Млякото се продава много добре , особено козето, което е по-богато на витамини и има много добри хранителни и дори лечебни свойства. Козата хем пасе, хем бръсти, хем обича билките, с което обогатява менюто си, а от там и млякото е наситено с витамини и е най-близко до майчиното.
И още за козето мляко - кликнете ТУК.
Владимир признава, че се чуства задоволен, когато се прибере уморен, измръзнал или недоспал, но свършил всички задължения за деня.Тогава почивката и сънят са му най-най-сладки в добра домашна обстановка.
Голямата му болка е, че земята пустее и че селските къщи, обори и пасища са празни. На къра няма вече млад чобанин, всички са пенсионери. За него младите могат да решат проблемите в животновъдството, да обработват пустеещите ниви, да изпълнят безлюдните улици и села, да екнат песни по нивите и седянките, защото съдбата на Б-я е в здравите младежки ръце, които ще я превърнат в райска градина.
Владо иска да види света, но да види и Б-я обновена и с гордост, където и да се намира, да каже, че е българин и че неговата родина е земен рай, където всичко е подредено, а животът на хората е богат и щастлив, живот като по ноти. Той иска неговият почин - животновъд и неговата обич към животните , да станат достояние на младите хора и мнозина от тях като него, с припечелените пари от отглеждане на овце, кози и крави, да тръгнат на екскурзии по света.
Животът е красив, когато се трудиш и си на път. Трудът крепи човек.
Владо е роден на 10 март 1936 г. в планинското крайгранично село Ломница, което е родило и отгледало много известни личности. На същата дата е роден и президента на ФИФА Сеп Блатер - гр. Велис, Швейцария.
Детските година на Владо преминават по поля и баири в един изоставен и беден, но буден борчески край. Произлиза от многодетно селско семейство с 6 деца, като Владо е най-младият. Още от невръстно хлапе става овчарче, огласяйки Ломнишките баири с вълшебните звуци на кавала. Това са най-скъпите му спомени, дори е прописал стихове.
......Бях много благодарен, макър и сиромах.
Щом пукнеше зората, изкарвах ги навън
и свирех из гората, подпрян на някой пън......
През 1945 г. семейството му се премества в с. Николичевци, но той не изоставя стадото. Сутрин на училище - след обяд тръгва със стадото и там учи уроците си и спортува - основно футбол.
След като завръшва Търговската гимназия /1954 г./ по спец "Счетоводство" , изкарва и 6 м. курс за копачи и крепачи в Перник, за да отбива и военната си служба. Бил е физкултурника на гимназията, участва в основаването на волейболен и футболен отбор, като става капитан на отбора. Неговият отбор още същата година влиза в "А" окръжна група. През 1958 г. влиза в Югозападната "Б" група.От началото на 1955г работи като миньор в мина "Бистрица", а по-късно учи във ВМГИ - София /1958-1964 г./
Владо играе футбол в Югозападната група срещу отборите на "Левски" - Кн, "Вихрен" -Сандански, "Беласица" - Петрич и др. За неговите успехи пишат много от вестниците. През 1959 г. "Миньор" - Кюстендил е републикански работнически първенец. Ето и снимка на отбора по-долу.
Съставът на този отбор е: прави - Крум Зарев/Тито- организатор/, Георги Хранов, Боян Точев, Харалампи Шипаров, Владимир Григоров- капитан, Крум Стойчев, Крум Джонев. Клекнали - Крум Стоянов, Васил Минев, Николай Шикев, Христо Касъмов, Георги Дерибачки/Вавата/, Петър Якимов/Къчето/, Славчо Велев - вратар.
През последните години Владо е посетил много държави, градове и природни феномени, за които може да разказва с часове. Особено е било интересно посещението на стадионите в големите градове. Вижте няколко снимки от негови посещения в Европа и награждаването му, а подробности ще бъдат показани в неговия блог: http://vl999.blog.bg/
И един клип за Рим. Кликнете върху стрелката по-долу и го вижте.
При овчаря Владо по всяко време на годината има агнета, ярета и мляко. Проблеми с търговията няма, защото за Великден и Гергьовден разпродава всичко. Млякото се продава много добре , особено козето, което е по-богато на витамини и има много добри хранителни и дори лечебни свойства. Козата хем пасе, хем бръсти, хем обича билките, с което обогатява менюто си, а от там и млякото е наситено с витамини и е най-близко до майчиното.
И още за козето мляко - кликнете ТУК.
Владимир признава, че се чуства задоволен, когато се прибере уморен, измръзнал или недоспал, но свършил всички задължения за деня.Тогава почивката и сънят са му най-най-сладки в добра домашна обстановка.
Голямата му болка е, че земята пустее и че селските къщи, обори и пасища са празни. На къра няма вече млад чобанин, всички са пенсионери. За него младите могат да решат проблемите в животновъдството, да обработват пустеещите ниви, да изпълнят безлюдните улици и села, да екнат песни по нивите и седянките, защото съдбата на Б-я е в здравите младежки ръце, които ще я превърнат в райска градина.
Владо иска да види света, но да види и Б-я обновена и с гордост, където и да се намира, да каже, че е българин и че неговата родина е земен рай, където всичко е подредено, а животът на хората е богат и щастлив, живот като по ноти. Той иска неговият почин - животновъд и неговата обич към животните , да станат достояние на младите хора и мнозина от тях като него, с припечелените пари от отглеждане на овце, кози и крави, да тръгнат на екскурзии по света.
Животът е красив, когато се трудиш и си на път. Трудът крепи човек.
Владо е роден на 10 март 1936 г. в планинското крайгранично село Ломница, което е родило и отгледало много известни личности. На същата дата е роден и президента на ФИФА Сеп Блатер - гр. Велис, Швейцария.
Детските година на Владо преминават по поля и баири в един изоставен и беден, но буден борчески край. Произлиза от многодетно селско семейство с 6 деца, като Владо е най-младият. Още от невръстно хлапе става овчарче, огласяйки Ломнишките баири с вълшебните звуци на кавала. Това са най-скъпите му спомени, дори е прописал стихове.
......Бях много благодарен, макър и сиромах.
Щом пукнеше зората, изкарвах ги навън
и свирех из гората, подпрян на някой пън......
През 1945 г. семейството му се премества в с. Николичевци, но той не изоставя стадото. Сутрин на училище - след обяд тръгва със стадото и там учи уроците си и спортува - основно футбол.
След като завръшва Търговската гимназия /1954 г./ по спец "Счетоводство" , изкарва и 6 м. курс за копачи и крепачи в Перник, за да отбива и военната си служба. Бил е физкултурника на гимназията, участва в основаването на волейболен и футболен отбор, като става капитан на отбора. Неговият отбор още същата година влиза в "А" окръжна група. През 1958 г. влиза в Югозападната "Б" група.От началото на 1955г работи като миньор в мина "Бистрица", а по-късно учи във ВМГИ - София /1958-1964 г./
Владо играе футбол в Югозападната група срещу отборите на "Левски" - Кн, "Вихрен" -Сандански, "Беласица" - Петрич и др. За неговите успехи пишат много от вестниците. През 1959 г. "Миньор" - Кюстендил е републикански работнически първенец. Ето и снимка на отбора по-долу.
Съставът на този отбор е: прави - Крум Зарев/Тито- организатор/, Георги Хранов, Боян Точев, Харалампи Шипаров, Владимир Григоров- капитан, Крум Стойчев, Крум Джонев. Клекнали - Крум Стоянов, Васил Минев, Николай Шикев, Христо Касъмов, Георги Дерибачки/Вавата/, Петър Якимов/Къчето/, Славчо Велев - вратар.
През последните години Владо е посетил много държави, градове и природни феномени, за които може да разказва с часове. Особено е било интересно посещението на стадионите в големите градове. Вижте няколко снимки от негови посещения в Европа и награждаването му, а подробности ще бъдат показани в неговия блог: http://vl999.blog.bg/
И един клип за Рим. Кликнете върху стрелката по-долу и го вижте.
ИВО ВЕЛИНОВ - БАДЖО - ФУТБОЛИСТ №1 НА КЮ...
Васил Иванов - почетен член на фен клуб ...
Меси грабна златната топка
Васил Иванов - почетен член на фен клуб ...
Меси грабна златната топка
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
